Нейрогфиката като вход към състоянието на потока
Потокът е философска величина. Идеята, че светът съществува като поток от промяна, винаги е съществувала.
Ние живеем в постоянен поток от трансформации и това е свързано с трансформацията на тялото във връзка с времето: днес тялото е здраво, утре тялото може да се разболее, днес тялото е подвижно, утре тялото може да се вкамени.
Животът е поток. Това е движението на звездите, движението на времето, плановете, движението на органиката, движението на значенията, целите, тялото. Движението е форма на съществуване на материята – това е една от ключовите категории на диалектическия материализъм. Движението е форма на съществуване.
Потокът е цялост. Целостта на живота. Животът не трябва да се разглежда като фрагмент. Какъв е проблемът на съвременното общество? Трябва да спираме времето през цялото време, за да мислим за някакъв фрагмент.
Идеята за потапяне в потока дава възможност на човек да бъде актуален за момента през цялото време. Освен това, веднага щом влезем в потока, с нас започва да се извършва трансформация, тоест времето идва на мястото си, миналото отива в миналото. Човек, който се занимава с поточни практики, позволява на миналото да си отиде.
Най-интересното е, че потока е практиката на чистотата, практиката на екологията, включително екологията на човешката психика. Когато започне потокът на съзнанието, ние минаваме от лявото разционално полукълбо в дясното. Тоест в творчеството, като по този начин навлизаме в процеса на обновяване. Самата идея за творчество е практика на потока.
За да организираме потока, всички ние трябва да преминем през някакъв дълъг процес на рационализация, така че той да има някакво съдържание.
Какво е съдържанието на потока? От една страна, това е пряко телесно движение, движение на тялото. От друга страна, поточните практики са практики на емоции, движения на чувства, движения на любов във всякаква форма. В известен смисъл гневът, обидата и страхът са всички форми на любов, която е спряла, фиксирана от някакъв труден момент.
Веднага щом имаме възможност да се впъсне, потока, тогава страхът, гневът, безпокойството отново се превръщат в любов, вълнение, интерес към живота.
В този смисъл първо трябва да организирате линеен поток на мислене, траектория и след това да отнесем на равнината и да обозначим докъде сме стигнали.
Всъщност няма толкова много поточни практики. Това са практики на „игра“, при които хората спират да рационализират. Появява се ролева практика, нови правила, които все още не са усвоени и всички са равни пред тях. Няма социални статуси, няма рационални показатели.
Друг вид поточни практики е движението, организацията на движението. Например шофирането на кола е поточна практика. Всички хора, които карат кола, се привързват към колата си. Това е самото усещане да се движиш в потока, когато има безкрайно много неща за правене, за да се движиш в този поток.
Интересна поточна практика е: "Тайдзицюан" (или "Тай чи"), където хармонията е фундаментална част от практиката. „Тай чи” е философската практика на кръга, практиката на целостта. Тай чи изисква много години обучение, за да човека доведе потока до нивото на фините усещания.
Нито "играта", нито карането на кола дава телесно изследване, нито работи с вътрешната структура на психиката.
В този смисъл Нейрографиката е невероятна практика, защото позволява на човек да влезе в потока 15 минути след началото на първия урок. Това може да се направи съвместно или самостоятелно, във всяка минута, за час, за три часа, за 15 минути. Спонтанността, която съществува в Нейрографиката, прави възможно премахването на контрола, и впускането на мислите, чувствата и тялото в потока.